Съвременният свят е не особено красива смесица между бъдеще
и минало.
Секторите играят ролята на голям мегаполис, обединяващ градове, в които е запазена архитектура и така наречените общности, които представляват нещо като села или племена. Обитават ги съответно граждани и под-гражданите, като на под-гражданите се гледа малко или много с надменност, макар и незаслужена.
В общностите се живее по-близо до природата, в сламени или дървени къщи, палатки, пещери и т.н. Там няма магазини и подобни, земята се обработва за прехрана, а останолото се купува от най-близкия град.
В градовете има големи жилищни сгради, като е най-престижно да живееш в каменна или тухлена такава. Всички апартаменти са почти еднакви - обикновено дву или тристайни, по четири-пет на етаж. Сградите се строят високи и побират стотици души. Улиците са тесни, защото няма автомобили. По тях се минава с модифицирани велосипеди, или ездитни животни - впрегнати или оседлани. Има и вариант на автобуса, който побира около трийсет души и представлява голяма метална каляска с много пейки, която се движи с впрегнати мокове.
Градовете се ръководят директно от Отговорник, който се отчита и изпълнява заповеди на Съвета.
Общностите си имат ръководител, избиран от тях самите, който се отчита на най-близкия до общността Отговорник.
Почти никой не се занимава с изучаването на новопоявилите се растения и животни, така че не всички видове са описани. Ясно е на всички, че растителността е избуяла твърде много за такава, за която никой не се грижи. Поглъща бавно всичко, ако не бива разчиствана често. Има много и хищни растения, които се хранят не само с буболечки, но и с малки бозайници, стига да се излъжат и да паднат в капана им.
Книгите са на изчезване. Малко хора имат достъп до тях, още по-малко могат да четат и пишат. Намират се само в библиотеки, повечето са стари и се разпадат при допир. Достъпът до тях е неограничен само за историци и други учени, ментори и всеки по-високо от тях в йерархията, въпреки че не всички от тях се възползват от тази привилегия.
Единственото място, на което се допуска свободен достъп до книги, е библиотеката в Тренировъчния център, но общоизползваният сектор е пълен с главно скучни, одобрени от Съвета четива, свързани с политика, биографии, идеологии и анти-човешки книги. Интересните, тези от по-стари времена, се съхраняват в заключен отдел, който библиотекарят - добре образован мутант който може да вижда през стени, отключва само за ментори и директори.
Тук.
Секторите играят ролята на голям мегаполис, обединяващ градове, в които е запазена архитектура и така наречените общности, които представляват нещо като села или племена. Обитават ги съответно граждани и под-гражданите, като на под-гражданите се гледа малко или много с надменност, макар и незаслужена.
В общностите се живее по-близо до природата, в сламени или дървени къщи, палатки, пещери и т.н. Там няма магазини и подобни, земята се обработва за прехрана, а останолото се купува от най-близкия град.
В градовете има големи жилищни сгради, като е най-престижно да живееш в каменна или тухлена такава. Всички апартаменти са почти еднакви - обикновено дву или тристайни, по четири-пет на етаж. Сградите се строят високи и побират стотици души. Улиците са тесни, защото няма автомобили. По тях се минава с модифицирани велосипеди, или ездитни животни - впрегнати или оседлани. Има и вариант на автобуса, който побира около трийсет души и представлява голяма метална каляска с много пейки, която се движи с впрегнати мокове.
Градовете се ръководят директно от Отговорник, който се отчита и изпълнява заповеди на Съвета.
Общностите си имат ръководител, избиран от тях самите, който се отчита на най-близкия до общността Отговорник.
Почти никой не се занимава с изучаването на новопоявилите се растения и животни, така че не всички видове са описани. Ясно е на всички, че растителността е избуяла твърде много за такава, за която никой не се грижи. Поглъща бавно всичко, ако не бива разчиствана често. Има много и хищни растения, които се хранят не само с буболечки, но и с малки бозайници, стига да се излъжат и да паднат в капана им.
Книгите са на изчезване. Малко хора имат достъп до тях, още по-малко могат да четат и пишат. Намират се само в библиотеки, повечето са стари и се разпадат при допир. Достъпът до тях е неограничен само за историци и други учени, ментори и всеки по-високо от тях в йерархията, въпреки че не всички от тях се възползват от тази привилегия.
Единственото място, на което се допуска свободен достъп до книги, е библиотеката в Тренировъчния център, но общоизползваният сектор е пълен с главно скучни, одобрени от Съвета четива, свързани с политика, биографии, идеологии и анти-човешки книги. Интересните, тези от по-стари времена, се съхраняват в заключен отдел, който библиотекарят - добре образован мутант който може да вижда през стени, отключва само за ментори и директори.
Тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар